Доклад на тема: терапевтични принципи и методи при лечението на артериалните и периферни заболявания – ерготерапия

ноември 26, 2013
Off

Доклад на тема: терапевтични принципи и методи при лечението на артериалните и периферни заболявания – ерготерапия

 

ОТДЕЛЕНИЕ ПО СЪДОВА ХИРУРГИЯ

“МБАЛ-БУРГАС”АД

Тодорка Славова Георгиева

М.октомври 2013 год. Велико Търново

 

 

ЕРГОТЕРАПИЯ

 

  • Определение: Значението на думата ерготерапия се появява за пръв път в САЩ и Великобритания. Думата ознацава да си зает, да са ангажиран, да работиш и да провеждаш съответното лечение. Сред главните цели на ерготерапията се открояват поне три:
  • Отвличане на вниманието-Има за цел да насочи мисълта на човека с увреждания в друга посока, това може да стане и чрез разговор и по други теми, занимания, дейности, забавления;
  • Емоционално изразяване етворческа пренагласа на личността, навлязла в практика от теорията на Зигмунд Фройд за самоанализата. Като нарисуват например това, което им се иска в момента, хората изразяват вътрешното си състояние. Така става ясно какви са техните мечти , състояния, желания , тревоги, страхове.
  • Изграждане на умения е основната задача на ерготерапевта. За да извърши поставената му като задача дейност, човекът трябва да притежава умения. Ако ги няма те трябва да се изградят наново, ако са загубени в резултат на увредата, трябва да се възстановят отново. Самообслужването е от изключително значение както за нас така и за хората  с увреждания, да сме независими. Изграждането на умения има за задача да възстанови ролята на дадения човек в обществото, семейство, работник, баща, спортист.

 

Обект на ерготерапията

 

  • Обект на ерготерапията са всички хора с увреждания, нуждаещи се подкрепа и рехабилитация с цел възстановяването и връщането им като пълноценни хора.

 

ЗАДАЧИ НА ЕРГОТЕРАПЕВТА

Той се включва в рехабилитационния процес, като най-напред се запознава с прповедените изследвания на пациента.

Те работят като екип, който има една и съща цел- успешно възстановяване.Ерготерапевта развива максимално   / в границите на наличния потенциал / техните физически и психически способности с цел постигане на максимална самостоятелност  в дейностите от ежедневието и подобряване качеството на живота. Ерготерапевтичнити интервенции се извършват според реалната, действителната обстановка.

ЕРГОТЕРАПИЯ  ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА АРТЕРИАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

 

Един от основните и най-важни методи за лечение на ХАНК ІІ стадий е тренирането чрез физическо натоварване на засегнатите от стенотично-обтурационния процес крайници.

В зависимостта от локализацията на патогенния артериален процес се обременява само дадена мускулна група, дистално от мястото на стенозата, за да се предизвика посттрениравъчна вазодилатация и хиперемия само в постстенотичната област. Това води до ускоряване на скоростта на колатералния кръвоток. В Тренировъзния режим се включват най-често интервали на натоварване / близо до границата на исхемия/, при която се появява мускулна болка / и на почивка от две до пет минути, по време на която се развива продължителна реактивна хиперемия в областта на исхемичните тъкани.

 

ЕФЕКТИ НА ТРЕНИРОВЪЧНИЯ РЕЖИМ

 

  • Циркулаторен – вероятно стимулиране на разтежи на колатерален, оптимиране на кръвоснабдяването чрез прерапределение на кръвния ток;
  • Метаболитен ефект –  увеличаване на аеробния капацитет на мускулатурата и по-пълно използване на кислород от нея;
  • Механичен ефект /след тренировъчно ходене /-подобряване на координацията между мускулните групи;
  • Психологичен ефект – така действува само наблюдението върху фазата на реактивна хиперемия / пациентът наблюдава зачервяването на бледия и студен преди натоварването крайник / и върху прогресивното удължаване на безболковия интервал на ходене;

 

ТРЕНИРОВКИ

 

  • Провеждат се като най-напред се тества възможността за физическо натоварване и неговия размер / ходене в метри или крачки, броя на кляканията, броя на повдигания на пръстите на краката и пр.до появата на болка /.След това се тренира близо до тази граница или до две трети от нея, почива се от две до пет минути и интервалното трениране още два три пъти едно след друго, общо 2-3 пъти дневно. Всяка седмица се тества наново, тъй като безболковия период обикновено се удължава след тренировките.
  •            Независимо от локализацията на патологичния процес,всекидневно се тренира чрез бързо ходене с темп по 120 крачки на минута близо до границата на възникване на болка и последвакщи паузи на почивка.

 

ПРИ ХАНК ОТ БЕДРЕН ТИП

 

  • Ходене близо до поява на болка или повдигане на пръстите на краката 10-12 пъти, с паузи от 3 до 5 минути два пъти на ден.

ПЕРИФЕРЕН ТИП ХАНК:

Натоварването се извършва както при функционално-диагностичния тест – при лежане и възможно отвесно държане и изпване на краката нагоре / бедрата могат да се поддържат с ръце / се правят енергични гръгови движения със стъпалата или ако това се окаже трудно се извършват само ритмични свивания и изпъвания на стъпалата / около 120 пъти в минута /,

докато започнат да побледняват пръстите или се появява болка в мускулатурата на пръсците. След това се сяда и краката се оставят да висят отпуснат до появата на изразена хиперемия на по-болния крак. След пауза / почивка в седнало положение с висящи крака /, която трае от 3 до 5 мин.до изчезване на хиперемията натоварването се повтаря отново.

 

ПАСИВЕН СЪДОВ ТРЕНИНГ

 

  •       Ако болния се мотивира трудно за изпълнение на една тренировъчна програма от горния тип, реактивната хиперемия може да се постигне чрез т.н.пасивен съдов тренинг – при високо повдигнати крака кръвообращението на болния крак се прекъсва с гумен есмарх за една минута или за 15-30 сек. След това стягането се прекъсва и болният сяда. След появата на реактивната хиперемия, той почива в седнало положение и  висящи крака от 3-5 минути. Следва ново натоварване и т.н.до завършване на тренировъчния цикъл.

 

ОБТУРАЦИЯ НА АРТЕРИИТЕ НА РЪЦЕТЕ

 

  •         Натоварването се извършва чрез ритмичнти свания на пръстите в юмрук на високо вдигнати ръце и последващо отпускане на ръцете в положение на висене. Може да се тренира и чрез повтарящи се вдигания на тежести или чрез упражнения от типа лицева упора.

 

ФИЗИОТЕРАПИЯ ПРИ БОЛЕСТТА НА БЮРГЕР

 

Болестта на Лео Бюргер е хронично, възпалително автоимунно заболяване на средните и малки артерии и вени. Отнася се към групата на колагенозите. Клинично се изразява с локално запушване на средните и малки артерии, като често се засягат и периферните вени.

Етиология и патогенеза: Тютюнопушене, измръзване, инфек-ции, ендотелно-фибробластна реакция, пролиферация и др. Обикновено боледуват мъжете. Болестта започва със спазми на периферните кръвоносни съдове. Нарушава се нервната регулация на съдовия тонус, повишава се чувствителността на съдовата стена към различни вътрешни и външни дразнители, които причиняват спазъм на периферните кръвоносни съдове.

 

ЦЕЛ НА ФИЗИОТЕРАПИЯТА:

 

Възстановяване или поддържане на адекватно периферно кръвообращение на засегнатите части на крайниците.

 

ЗАДАЧИ НА ФИЗИОТЕРАПИЯТА:

 

  1. Да се възстанови регулацията на централните вазомоторни съдови центрове;
  2. Да се нормализират кортико-висцералните и висцеро-кортикални връзки и да намали спазъмът на кръвоносните съдове чрез сегментарно-рефлекторно въздействие;
  3. Да се повиши общото и локално кръвоображение и трофиката на засегнатите крайници;
  4. Да се развие колатерална мрежа от съдове;

5.   Да се подобри усвояването на кислород при наличие на хипоксия;

6.   Да се повишат съпротивителните сили на организма;

7.  Да са предпазят кръвоносните съдове от склеротични изменения;

8.  Да се премахнат или да се намалят субективните оплаквания;

9.  Да се приспособи болния към изпълнение на битови и трудови дейности и подобри качеството на живот.

 

СРЕДСТВА НА ФИЗИОТЕРАПИЯТА

 

  • Лечебен масаж;
  • Дихателни упражнения;
  • Общо укрепващи;
  • Упражения за координация;
  • Съдова тренровка / честа смяна на положението на крайника/
  • Дозирано ходене;

 

ФИЗИОТЕРАПИЯ ПРИ ВЕНОЗНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

 

  •        Флеботромбозата представлява кръвен съсирек във вена, без или със възпалителни изменения в стената й. Тя възниква вследствие бавен венозен кръвоток, нарушена съсерваемост на кръвта, възпаление на венозната стена ,затлъстяване, СН и др.
  •        Тромбофлебитът преставлява кръвен съсирек образуван върху променена от  възпаление стена на венозен съд.

 

  • ЦЕЛ НА ФИЗИОТЕРАПИЯТА: Да се норамализира венозното кръвообращение и общия психо-физичен тонус на болния. Да се подобри нервно-вегетативната  функция на организма и да се повиши тонуса на стените на кръвоносните съдове.

 

УКАЗАНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ФИЗИОТЕРАПИЯТА И НЕЙНИТЕ СРЕДСТВА

 

  • Остър стадий – постелен режим; шина, отточно положение,
  • Подостър стадий – щадящ режим – отточно до постепенно вертикализиране, дълъг седеж  с пуснати победрици;
  • Подостър стадий – свободен режим – изправяне на пръсти и заставане на пети, ходене на босо върху многоструктурна пътека,  дозирано ходене от 10 до 300 метра и качване и слизане на стъпала от 10 до 100 броя постепенно.

 

СЛЕДОПЕРАТИВЕН ПЕРИОД

 

Следоперативният период включва времето от завършване на оперативната намеса до момента, когато се провеждат медицински наблюдения и лечебни мероприятия за пълното оздравяване на оперирания болен и максимално възстановяване на неговата трудоспособност.

В следоперативният период, болният се лекува от самата оперативна травма и нейните последици.

 

Първите 24часа оперираните болни се настаняват в ОАИЛ

 

  • Целите на интензивното лечение включват осигуряване на постоянен мониторинг и клинично наблюдение на болните, екстензивни сестрински грижи и интензивно лекарско участие в осъществяването на лечебния процес.

 

Следоперативно проследяване и лечение

 

  • По-лесно би било да се предотвратят тромбо-емболичните белодробни усложнения, отколкото да се лекуват веднъж появилите се. Това се постига чрез:
  •             системно ранно раздвижване на болните в       следоперативния период
  •             контролни изследвания върху кръвосъсирването
  •             дозиране на  на антикоагулантите
  •             стриктно наблюдение и проследяване на дишане, пулс, артериално налягне, хемостаза, 24 диуреза.

 

РЕХАБИЛИТАЦИЯ  В СЛЕДОПЕРАТИВНИЯ ПЕРИОД

 

  • След реконструктивни операции в илео-феморалния и феморо-поплитеалния сегмент:
  • Много е важно ранното раздвижване на болните, което става съвместно с рехабилитатор и медицинските сестри. Започва със сядане в леглото, след това пускане на краката и вертикализиране. Кратка разходка около леглото на болния-в първите 48 часа след операцията. В следващите дни се правята по-дълги разходки. При физиологичното активиране двете системи / фибринолитичната и кръвосъсирващата / се балансират взаимно хомеостазно.

 

РАЗДВИЖВАНЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА И РАЗДВИЖВАНЕ СЛЕД АМПУТАЦИИ

  • При бедрени ампутации – активно движение на тялото, сядане в леглото, антидекубитални грижи, гимнастика на крайника в тазобедрената става.
  • При ампутации на подбедрица- активни движения в коляното против контрактури;

 

ПРОГНОЗИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

 

  •           Прогнозите са възстановяване са важни за човека, но трябва да се правят пестеливо за да не насдскочат реалните резултати. Ерготерапията е вид самолечение, и то до голяма степен зависи от личното включване на човека, неговата активност и упоритост, защото крайният резултат зависи изключително много от него самия.
  •            Ефектите от ерготерапията са очакваните и постигнатите резултати от съвместната дейност с човека. Това са преди всички увеличаване възможностите на пациента да изпълнява поставени задачи, промяна в организацията на работа, увеличаване на чувството на задоволство от напредъка, увеличаване на възможгностите за движение, подобрявне на самочувствието и усещането за комфорт, увеличаване на чувството за достойнство и подобряване качеството на живот.

Следоперативно раздвижване