Доклад на тема: следоперативни грижи при болни с реконструктивни операции в илеофеморалния и феморо-поплитеалния сегмент

ноември 26, 2013
Off

Доклад на тема: следоперативни грижи при болни с реконструктивни операции в илеофеморалния и феморо-поплитеалния сегмент

 

Старша мед.сестра:

Ваня Василева Тончева

гр.Велико Търново   2013 година

 

„МБАЛ-БУРГАС”АД е многопрофилен болничен комплекс с 635 болнични легла  и  щат  от 213  лекари.Та е  единственото мащабно лечебно заведение за болнична медицинска помощ в Югозапдна България, с голяма сфера на влияние  и голям район на обслужване (средногодишния  брой на постоянно обслужваното население в дапазона 425-430 хиляди души, като през активния летен сезон ареалът на обслужваното население се увеличава значително).

 

Отделението по съдова хирургия

 

  • беше създадено на 01.09.2010г.като основно структурно звено към “МБАЛ-Бургас”АД.
  •          През м.ноември същата година беше акредитирано като второ ниво съдово отделение,а от началото на 2011г. беше сключен договор със здравната каса по всички съдови клинични пътеки.През същата година бяха извършени 522 операции,като повече от половината от тях с голям и много голям обем и сложност.Това даде възможност на отделението да бъде присъдено трето ниво,считано от 17.02.2012г.
  •         ОСХ се ръководи от Началник отделение,който покрива специалностите по общо и съдова хирургия;
  •         В ОСХ работят 5 лекари,3-ма със специалност по обща и съдова хирургия.Двама лекари са настоящи специализанти по съдова хирургия;
  •         Сестринският персонал се състои от 11 мед.сестри, а санитарите са 6.

 

ВИДОВЕ И ОБЕМ ДЕЙНОСТИ:

 

     ОСХ извършва значителна по обем оперативна,

     консултативна и диагностична дейност  в планов и спешен порядък на територията на Бургаска област.

     Броят на населението, което ОСХ обслужва е около 500 000 жители, а в туристическия сезон близо 1 000 000 жители.

     През 2012г. са извършени 700.

     До края  на м.септември 2013г.са направени  580 оперативни интервенции.

       Отделението ползва планова и спешна консултативна помощ  от УМАБАЛ Стара Загора-Клиника по съдова хирургия ,в лицето на доц.Таньо Кавръков.

     В отделението по съдова хирургия се работи по всички съдови пътеки-178, 190,191,192, 193, 194,196,197.

 

ОБЕМ НА ПРЕМИНАЛИ ПАЦИЕНТИ ПО КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ
190 и 191  за 2012  -2013  година

 

Оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им -2012 (91) -2013г. (105)

 

 

 

Оперативно лечение във феморо-поплитеалния и аксило-брахиалния сегмент   –   2012 (55) -2013г. (26)

 

АРТЕРИАЛНА ТРОМБОЗА

 

  • Определение: Артериалната емболия е внезапна обтурация на магистрална артерия от ембол и води до остра артериална недостатъчност на крайника. Емболът е тяло, мигриращо по хода на кръвния ток в артериалната система. Артериалната тромбоза представлява процес на образуване на тромб в артериалния съд.

    Най-често се наблюдава емболия на артериите на долните крайници – а. феморалис, а. поплитея и а. илиака. 

 

Клиничната картина

 

  • Клиничната картина се доминира от остра артериална исхемия с характерна силна болка, изстиване и побледняване на крайника, отпадна неврологична симптоматика (загуба на чувствителност и на активни движения), липса на периферен пулс и др. Характерна особеност на емболията е, че исхемията обхваща предимно периферните участъци на крайника, един сегмент по-дистално от емболизираната артерия. Така при емболия на а. илиака исхемията засяга целия долен крайник, на а. феморалис комунис – коляното и дистално от него, на а. феморалис суперфициалис или а. поплитея – подбедрицата и дистално от нея

 

Симптоми и признаци при емболия и тромбоза на артерии на долните крайници

 

 

 

Диагноза :

 

  •  Артериографията е най-подходяща за доказване на артериална емболия.

    Лечение: При данни за артериална емболия, лекарят трябва да действа по спешност. Необходимо е да се направи консултация със съдов хирург и едновременно с това подготовка на болния за оперативно лечение. Извършва се спешна интервенция – емболектомия, бай-пас или реконструкция в илеофеморалния или феморо-поплитеалния сегмент.

 

 

Аневризма на АА

 

Разширяване на диаметъра на коремната аорта повече от 50% или ди-аметър над 3 см се нарича ААА и засяга между 2 и 8,8% от население-то, като нараства с възрастта (фиг. Мъжете боледуват 5 пъти по-често от жените.Основните усложнения на ААА са:

Eмболии и запушване на артериите на долните крайници от откъсналите се от пристенните тромби в аневризмалния сак, които причиня-ват остра исхемия на крайника и могат да доведат до неговата ампута-ция при забавяне на лечението.Разкъсване на ААА, при която смъртността достига 95%.

 

Основното рутинно радикално лечение на ААА е оперативното – ре-зекция (изрязване) на ААА и заместването й със синтетична съдовапротеза (фиг. 10). В последните години все повече се прилага и модерното

минимално инвазивно лечение на ААА – вътресъдово поставянена ендопротеза през малък разрез на бедрената артерия, без отваря-не на корема (фиг. 11).

 

Какво представлява байпас операцията?

 

Тя се извършва, когато има значими стеснения или запушвания на големи коронарни съдове. Тежка е, защото много често се извършва при извънтелесно кръвообращение – функцията на сърцето и на белите дробове се поема от машината „сърце – бял дроб”, но също така се практикува, а напоследък и предпочита – на биещо сърце. При операцията хирурзите взимат сегмент от здрав кръвоносен съд от друга част на тялото на пациента и създават с негова помощ един вид „заобиколен път”, по който кръвта успява да премине, избягвайки стеснената или запушена секция от артерията. Този сегмент се нарича артериална или венозна присадка в зависимост дали се взима от артериите или от вените на болния. Артериалните присадки са много по-издръжливи във времето, те не се запушват или стесняват дълго време – над 80-90% в продължение на 5 години, което се счита за добър

резултат. Венозните нямат толкова дълъг живот и често се запушват. Тогава отново се получават стенокардии оплаквания – болка, дискомфорт в гърдите.

 

Проследяване

 

  • При пациентите с ААА и след проведена интервенция се препоръчва:
  • ехографско или компютъртомографска аортография проследяване
  • през 3-6 месеца, стойности на систолното артериално налягане под
  • 120 мм живaчен стълб и ограничаване на тежкия физически труд.

 

ПОДОБРЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ:

 

  • За в ОСХ  2011 г. са извършени повече от 500,от които 100 големи операции, 260 средни и 240 малки.

За в ОСХ  2012 г. са извършени 684.

През 2013г.до 30.09.са извършени-

Тенденции към:

  •    Възходяща оперативна активност-от 65,9% през 2011 год. на 75,3% през 2012 год.
  •    Запазване на много добър пред-

и следоперативен престой.

 

 

СЛЕДОПЕРАТИВЕН ПЕРИОД

 

Следоперативният период включва времето от завършване на оперативната намеса до момента, когато се провеждат медицински наблюдения и лечебни мероприятия за пълното оздравяване на оперирания болен и максимално възстановяване на неговата трудоспособност.

 

В следоперативният период, болният се лекува от самата оперативна травма и нейните последици.

 

Следоперативният период се дели на 3 етапа:

 

I етап – обхваща периода, когато оперираният болен не е в състояние да се движи, храни и обслужва самостоятелно и се нуждае от интензивно лечение. Нормално продължава 3-5 дни.

 

II етап – състоянието на болния е възстановено и той е придобил отново възможностите си за самообслужване. Този етап продължава до изписването на болния от стационара.

 

III етап – от деня на изписването от хирургичния стационар до пълното оздравяване и максимално възстановяване на трудоспособността.

  • В този период се определят срокът на временна нетрудоспсобност или степен на трайна нетрудоспособост.
  • Всички предписания и указания за последващ хигиенно-диетичен режим и лечение се отразяват в епикриза.

 

СЛЕДОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ И РЕАНИМАЦИЯ

 

  • Нарушенията на жизнените функции в следоперативния период могат да възникнат по много причини:
  •             потискане на дишането и кръвообращението   поради остатъчен ефект на средствата за             премедикация
  •             недостатъчна корекция на загубата на кръв и             течности по време на операция
  •             некоригирани оперативни въздействия –           недрениране на въздуха при пневмоторакс,             продължаващо кръвотечение и др.

В следоперативния период нарушения на кръвообращението могат да настъпят във връзка с нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна слабост, периферна съдова недостатъчност, емболии, шок и др. Такива нарушения се коригират чрез вливане на кръв, плазмозаместващи и други течности, кардиотонични и вазотонични средства.

 

            Следоперативните нарушения на дишането се дължат на механични препятствия или нарушения в механиката на дишането – пневмоторакс, хемоторакс, ателектаза. Корекцията на нарушенията се постига с освобождаване на дихателните пътища, асистирано или контролирано дишане.

 

Промени от страна на кръвната картина

  • Увеличаване броя на левкоцитите, т. нар. посттравмена левкоцитоза, настъпва в първите няколко часа и трае няколко дни (3-4).

 

  • Степента на увеличаване броя на левкоцитите е пропорционална на тежестта на травмата, респ. операцията. Ненамаляването или по-нататъшното увеличаване броя на левкоцитите говори за възникване на възпаление на оперативната рана, поле или други органи.

 

Общи промени от страна на температурата на тялото

  • Следоперативното асептично повишаване на температурата се характеризира със следните особености:
  • 1. Настъпва в първите 12-24-48 h след операцията
  • 2. Обикновено температурата е субфебрилна (до 38°), рядко по-висока – 38,5°

Емболии

 

  • Емболията (еmballo – хвърлям) представлява пренасяне чрез венозния или артериален кръвен ток на чужди за кръвта материи от ендогенен или екзогенен произход.

 

  • 1. Въздушна емболия.
  • 2. Мастна емболия.
  • 3. Белодробна тромбоемболия.
  • 4. Артериална емболия.

се различават следните емболии:

 

Белодробна тромбоемболия (Thromboembolia pulmonalis)

Белодробната тромбоемболия се причинява от внезапната обтурация на ствола на а. pulmonalis или нейните разклонения на различни нива от ембол, откъснат от свободен край на венозен тромб.

 

  • Белодробната тромбоемболия най-често се появява след операции върху органи в малкия таз или след херниотомия (по-рядко апендектомия) към 6-12-ия следоперативен ден след физически усилия. Емболията може да възникне много по-рано (3-ия ден) или по-късно (след изписване на оперирания).

 

  • Заплашени от белодробна емболия са и болните с тежки дълбоки флеботромбози и тромбофлебити, несвързани с извършена операция.

 

Заплашени от белодробна емболия са и болните с тежки дълбоки флеботромбози и тромбофлебити, несвързани с извършена операция.

 

Профилактика и лечение

 

  • По-лесно би било да се предотвратят тромбо-емболичните белодробни усложнения, отколкото да се лекуват веднъж появилите се. Това се постига чрез:
  •             системно ранно раздвижване на болните в       следоперативния период
  •             контролни изследвания върху кръвосъсирването
  •             профилактично приложение на антикоагуланти
  •             стриктно наблюдение и др.

 

Смущения от страна на отделителната система

  • В следоперативния период могат да
  • Бъбречна недостатъчност
  • Задръжка на урина
  • Уросепсис
  • настъпят различни смущения от страна на отделителната система:

 

 

Усложнения от страна на оперативната рана

 

  • Болка. Раневата болка, особено през първата нощ след операцията, е обичайно нещо и не може да се счита като усложнение. Дължи се на прерязването на тънки, предимно сетивни нервни клончета – нещо, което не би могло да се избегне.

 

  • От второто денонощие нататък болковите усещания постепенно стихват. Тяхното възобновяване или усилване е белег на настъпило усложнение, което изисква да се извърши внимателен преглед на оперативната рана.

 

Енергична борба срещу болката със следните средства: аналгин по 3-4 ампули дневно, дипидолор, пирамидон и др. При силна ноцицептивна болка се прибягва до болкоуспокояващи като лидол, доларган, фентанил и др., без да се пренебрегва опасността от пристрастяване към тях (наркомания).

 

КРЪВОИЗЛИВЪТ В ОПЕРАТИВНАТА РАНА

 

  • Едно от най-честите усложнения поради отпускане на лигатура на съд или нарушено кръвосъсирване е кръвоизливът в оперативната рана.

 

  • Ако излялата се кръв е в по-значително количество, усложнението става очевидно – раната е напрегната и силно болезнена, което налага ревизиране и повторно превързване на кървящия съд.

 

  • Много по-опасно е кървенето в дълбоки оперативни рани или телесни кухини. В тези случаи се появяват белезите на остра кръвозагуба и също е наложително незабавно да се ревизира оперираната област.

 

Супурацията – нагнояването на оперативната рана, е неприятно и понякога опасно усложнение. Дължи се най-често на инфектиране поради сериозни пропуски в спазването на принципите на антисептика, асептика и в техниката на изолиране на оперативната рана, на грубо опериране или на латентно съществуващо възпалително огнище в организма (фокална инфекция). В този случай загнояването на раната става по хематогенен път.

Симптомите на супурация са: зачервяването и отокът на раневите ръбове с врязване на конците в кожата, появата на силни и пулсиращи болки, повишаването да температурата. Преди да настъпи истинско нагнояване, раната е само възпалително инфилтрирана.