Нашият опит в локалното лечение на труднозаздравяващи рани от съдов произход с Theresienol

декември 29, 2018
Off

Нашият опит в локалното лечение на труднозаздравяващи рани от съдов произход с Theresienöl

Василев В., Шишков С.

Клиника по съдова хирургия – МБАЛ Бургас АД

Проучването е върху локалното лечение на трудно заздравяващи рани със съдова етиопатогенеза. Лекувани са 15 пациенти с рани с давност над 2 месеца, страдащи от хронична артериална недостатъчност на долните крайници или с хронична венозна болест. Приложен бе новият  препарат Theresienöl в продължение на 21 дни. Подобряването на раните се оценяваше по намалението на площта и дълбочината им, по намаляването на некрозите и фибриновите налепи, по появата на свежи гранулации и по новата епителизация. Много от пациентите съобщаваха за облекчение на болките. При 90% от пациентите в хода на лечението настъпи подобрение на раневия статус.

Трудно заздравяващите рани на крайниците на пациенти, страдащи от хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК), се развиват върху анатомични области, които страдат от продължителна хронична исхемия, крайният стадий на която е проявата на трофични рани и некрози. По правило този крайник е по-блед и хладен, хипотрофичен, с клаудикационни болки в мускулатурата и постоянни болки в раната, които предизвикват постатянето му в принудително декливно положение . Постоянно спуснатият надолу крайник отича, което е допълнително усложнение за раната и околните тъкани,и забавя епителизацията. Некротичните улкуси при болни, страдащи от ХАНК, в зависимост от стадия на заболяването обхващат кожата, подкожието и могат да достигнат до сухожилията и да обхванат подлежащата кост. Обикновено улкусите са сухи, по-рядко ексудиращи, с типична миризма, покрити с твърда черна круста. Локализирани са апикално на пръстите, на гърба на ходилото, на стъпалото, на петата, от страни на ахилесовото сухожилие. По-рядко се срещат лезии разположени по предната тибиална повърхност или в други области на подбедрицата.

Трудно заздравяващите рани при пациенти, страдащи от хронична венозна болест (ХВБ) – ulcus cruris venosum, се появяват на фона на отекъл крайник, със запазени артериални пулсации, изразени подкожни варикозни вени, цианотична кожа, картина на дерматохиподермит, хемосидеринова оцветка на гърба на стъпалото и подбедрицата. Предилекционно се разполагат около външния или вътрешния малеол, като могат да се разширяват и да обхванат цялата циркумференция на долния крайник. Обичайно улкусът е плитък, с подкопани, зачервени ръбове и белезникави тънки фибринови наслоявания на дъното.

Лечението на рани от съдов произход протича в две посоки – системно лечение на основното заболяване (медикаментозно или оперативно) и локално третиране нараната.

 

Локалното третиране на раните се стреми към почистване на некрозите и налепите и стимулиране на епителизацията. Билковото лечебно масло Theresienöl е лечебен продукт, който се произвежда по стара, но неизменно еднаква рецепта вече 700 години в тиролските Алпи на територията на днешна Австрия. В състава на масления разтвор са включени 100% натурални продукти – естествени мазнини и лековити екстракти.

Физиологично, в ранните фази на раневото лечение, почистването на раните представлява автолиза, при която ензимите, пренесени от неутрофилите в раневата повърхност предизвикват ендогенен дебридман[1]. Некротичните тъкани и есхарите се втечняват и се отделят от здравите тъкани. Смисълът на локалното приложение на маслените препарати се изразява в подсилване на естествените заздравителни процеси. Овлажняващите свойства на Theresienol се проявява в почистващия му ефект. Хипертоничният фон, осигурена от медикамента в раната , премахва сравнително бързо фибриновите налепи. Натрупаният материал, богат на микроорганизми, се изхвърля извън раната[2,3]. Отстраняването на фибриновия налеп стимулира заздравителния процес, като подпомага фибробластната и ендотелната клетъчна миграция и пролиферация, като така раневия дефект постепенно се изпълва със здрава тъкан[9].

В началото на нашето наблюдение раните, покрити с некротична тъкан бяха почти изцяло почистени от некрозите. До края на лечебния период, фибриновите налепи наполовина изчезнаха, а гранулационната тъкан се повиши с около една трета спрямо началото на наблюдението.

Лечението на рани с Theresienol е подходящо за почистването им от неживите тъкани, като предизвиква атравматично отделяне на последните от жизнените тъкани[3]. и появата на епителизационен вал с качествена дефинитивна епителизация.

Клинично изследване
В период от 6 месеца бяха подбирани и лекувани 15 пациенти с трудно заздравяващи рани със съдова произход  (12 мъже и 3 жени, на възраст между 42-78 г.).

Пациентите, страдащи от ХАНК бяха 6; засегнатите от хронична венозна болест – 8, като 1 от пациентите страдаше от Morbus Burgeri – хроничен облитеративен ендартерит. Придружаващи заболявания имаше при следните случаи: 4 пациенти бяха със захарен диабет, хипертонична болест се установи при други 7-ма и една пациентка бе с хронично предсърдно мъждене.

На пациентите, страдащи от ХАНК бе проведена хирургическа интервенция със съдова реконструкция и добра реваскуларизация на крайника.

На пациентите, страдащи от хронична венозна болест, не бе провеждано предварително хирургично лечение на венозната недостатъчност, но бяха инструктирани да носят еластична компресивна превръзка и да приемат венотоници перорално.
Лечението се приложи при пациенти, при които раните бяха с размери над 4 сm в диаметър, с некрози или плътни фибринови отлагания по дъното.

Курсът на лечение продължи 3 седмици, в ежедневни апликации на Theresienöl . Предварително раните се почистваха само с 0.9% NaCl, а некрозите се отстраняваха механично. Превръзката с Theresienöl,е покрита със сухи стерилни марли и е контурна.

Резултати
При първите превръзки се установяваше обилна жълтеникава ексудация, която намаляваше след 10-15 дни. Постепенно се появяваха свежи гранулации и раната ставаше по-плитка, като размерите постепенно намаляваха в диаметър.
Успеваемостта на лечението с Theresienöl се оценяваше по развитието на раната – следеше се ексудацията, вида на ръбовете, дъното, измерваше се размера на най-широката част в сантиметри; отчиташе се нивото на бактериалната инвазия, следеше се телесната температура, усещането за болка и поносимоста на пациентите.

Общата тенденция при всички пациенти е видимо намаляване на размера на раната, поява на свежи гранулации и бързо намаляване до изчезване на болката. При пациентите с ХАНК, първо се наблюдаваше обилна ексудация с жълто-белезникав цвят, която след 3-ата или 4-ата превръзка постепенно намаляваше, на 6-ата и 7-ата се появяваше леко белезникаво оцветяване на марлите. Всички болни бяха афебрилни и оценяваха индивидуално състоянието си като подобряващо се.

Микробиологичната посявка показваше богата флора, като в началото се откриваха предимно Escherihia coli, B.Pyocianeus и Staphiloccocus aureus. Към края на лечебния курс, бактериалното число намаляваше и се свеждаше близо до обичайните стойности на характерните за анатомичната област кожни сапрофити.

При пациенти, страдащи от ХВБ съществено значение имаше давността на раната, дълбочината и микробиологичната находка. Като цяло раните при болните от ХВН зарастваха по-бързо от тези на болните от ХАНК.

 

Дискусия
При  проучването на медикамента на преден план излиза, че лечението с Theresienöl е подходящо за лечение на трудно зарастващи рани от съдов произход, покрити с тънки некрози или фибринови налепи. Хидратацията, която се поддържа в раната, подпомага втечняването на некротичните тъкани и тяхното евакуиране. Премахването на неживите тъкани е съществена стъпка за успешното лечение на язвите: намалява възпалителния процес и се редуцира бактериалната инвазия. Свежите гранулации се стимулират от настъпилата некролиза, след което следва по-успешна епителизация. Резултатите, постигани с автолиза са близки на тези при почистване с ензимни препарати[6]. Едновременно с почистването на раната, Theresienöl стимулира тъканната регенерация и ранната епителизация.

На 10-ия ден 30% от раната е покрита с гранулационна тъкан, а до 21-ия ден достига до 80%. Епителизацията на 10-ия ден е около 20%, а на 21-ия ден е до 40% [4].

Theresienol подпомага автолизата и раневия дебридман, като редуцира около 20% от тънките некрози и около 40% от фибриновите налепи.

Заключение:
Свойството на Theresienöl да осигурява влажна среда благоприятства раневата автолиза и почистването на раната чрез втечняване и отделянe на некрозата и фибрина. Благодарение на това, регенерацията на раната е възможна във всичките фази на заздравяване – от почистването до гранулацията и епителизацията. Препаратът се съхранява лесно, лесен е за приложение и има висока толерантност от пациентите. Намаляването до изчезване на болките[7] улеснява приложението на препарата и прави лечението убедително, като подобрява значително качеството на живот[8].

 

 

Литература:
1. Wallenfang, K. et al. (2001): Wundheilungskonzept mit heute zur Verfbgung
stehenden Wundverbenden zur phasenadaptierten Wundbehandlung. Akt Deramtol. (27): 343-350.
2. Smola, H. et al. (2001): Wundheilung und Wundheilungsstцrungen. Deutsches
Drzteblatt (43): A2802-A2809.
3. von Vanscheidt, W. et al. (2005): Systematisches Management chronischer Wunden nach dem TIME-Prinzip. MMW-Fortschr. Med. Originalien III (147. Jg.): 119-126.
4. Schultz, G. S. et al. (2003): Wound bed preparation: a systematic approach to
wound management. Wound Repair and Regeneration (11/2 Suppl.): S1-S28.
5. Denig, N. et al. (1999): Wundauflagen in der Praxis. Phlebologie (28): 100-104.
6. Kцnig, M. et al. (2005): Enzymatic versus autolytic debridement of chronic leg ulcers: a prospective randomised trial. Journal of Wound Care (14/7): 320-323.
7. Sussmann, C. (2003): Addressing the Pain: Pain doesn’t have to be a part of wound care. Ostomy/Wound Management (49/3): 10-12.